Сортове

Брестовица - сорт грозде с много добри вкусови качества

Сортът Брестовица е получен от кръстосването на сортовете Италия и Янтър. Утвърден е през 1982 г. и се размножава бързо в цялата страна като промишлен сорт. Върху по-големи площи е размножен в района на Пловдив.

Листът е средно голям, дълбоко нарязан, петделен, периферията на дяловете е характерно огъната нагоре, мрежестонабръчкан, отдолу слабо четинест.

Опашният вряз е затворен и дяловете се възсядат. Дръжката на листа е средно дълга, виненочервена, на ивици.

Гроздът е средно голям, коничен или разклонен с дълги, оголени в основата разклонения, полусбит. Дръжката му е средно дълга, дебела, в основата вдървесинена. Средната маса на един грозд е около 320 г.

Зърното е много едро, продълговато до цилиндрично, към върха заоблено. Кожицата му е дебела, еластична, с обилен восъчен налеп, жълто-зелена до кехлибарена. Консистенцията му е месесто-сочна. Има слаб мискетов вкус при пълна зрелост. В едно зърно има 1-2 семена. Средната маса на едно зърно е около 8 г.

Сортът Брестовица е едроплоден ранен сорт. Гроздето му узрява през втората половина на август.

Лозите са силно до буйно растящи, с добра родовитост. Най-подходящи за него са стъблените формировки Гюйо и омбрела със смесени плодни звена - плодни пръчки с по 10-12 очи и няколко чепа с по 2 очи. При тези формировки добивът от лоза е 6-8 кг, а от декар - 1500-2000 кг. Много подходящ е за асмовидно отглеждане.

При неблагоприятни метеорологични условия е склонен към изресяване и милерандаж. Чувствителен е на мана и силно се напада от оидиум. Лозите са слабо устойчиви на ниски зимни температури. Гроздето е устойчиво на напукване и сиво гниене.

Лозите имат добър афинитет с подложките, особено с Берландиери X Рипария SO4. Подходящи за този сорт грозде са дълбоките плодородни почви с лек механичен състав. Изисква напояване.

Сортът Брестовица по механичен състав на гроздето е типичен десертен сорт грозде. Кожиците и семената заемат малка част от масата на зърната. При консумативна зрелост съдържанието на захари е 14-15%, а на титруеми киселини - около 7 г/л. При добро узряване захарността достига до 18-19%. Гроздето притежава много добра транспортабилност и съхраняемост. Оставено върху лозите след узряването се задържа много дълго в свежо състояние.

Сортът Брестовица притежава добри биологични и стопански качества. Той е с красиви, рехави гроздове, изравнени и много едри зърна, с много добри вкусови качества и транспортабилиост. Може да се отглежда до 500-600 м надморска височина.

Палиери - типичен десертен сорт грозде

Сортът Палиери е получен в Италия от кръстосването на сортовете Алфонс Лавале и Червена малага от Палиери. Разпространен е в много лозарски страни в Европа и Америка. В България е внесен през 1980 г. в Института по лозарство и винарство в Плевен, откъдето се разпространява в цялата страна.

Листът е голям, средно нарязан, петделен, почти гладък, вълнообразно огънат, отдолу слабо мъхнато-четинест. Опашният вряз е отворен, тесен, стреловиден или затворен, елипсовиден, често с два зъба в основата. Дръжката на листа е къса до средно дълга и дебела.

Гроздът е средно голям до голям, често крилат с едно крило, полусбит до рехав. Дръжката му е къса, дебела и жилава. Средната маса на един грозд е 300-400 г.

Зърното е много едро, овално до продълговато, ножицата му е дебела, жилава, тъмносиня, с восъчен налеп. Консистенцията му е месесто-сочна. Вкусът му е хармоничен, неутрален. Средната маса на едно зърно е 6-7 г.

Сортът Палиери се отнася към среднозреещите сортове грозде. Гроздето му узрява около средата на септември.

Лозите са силно растящи, със средна родовитост.

Изисква резитба със смесени плодни звена - чепове с по 2 очи и плодни пръчки с по 10-12 очи или стрелки с по 4-7 очи. Средният добив от лоза при стъблена формировка е от 4 до 6 кг, а от декар - до 1500 кг. Подходящ е за асмовидно отглеждане.

Сортът Палиери не е склонен към изресяване и милерандаж. Напада се от мана и оидиум, но е практически устойчив на сиво гниене. Лозите не са устойчиви на ниски зимни температури. С подложките има добър афинитет. Изисква дълбоки плодородни и свежи почви и напояване. За по-добро оплождане изисква премахване на част от листата около съцветията преди цъфтежа.

По механичен състав на гроздето Палиери е типичен десертен сорт. При физиологична зрелост съдържанието на захари в гроздето е от 16 до 18%, а на титруеми киселини - средно 6,4 г/л. Гроздето има много добра транспортабилност и запазва добрия си външен вид, оставено продължително време върху лозите и при съхраняване.

Сортът Палиери има ценни биологични и стопански качества като промишлен десертен сорт грозде. Може да се отглежда до 400 м надморска височина.

Италия - бял десертен сорт 

Отличава се със средно голям до голям коничен, рехав грозд, с дълга, крехка зелена дръжка. Зърното на този сорт грозде е много голямо, продълговато, обратнояйцевидно, здраво закрепено за дръжчицата, сладко, със силен мискетов вкус. Кожицата е дебела, кехлибареножълта, понякога с ръждиви петна от огряната от слънцето страна. Гроздето узрява през втората половина на септември. Лозите са силно растящи със средна родовитост. Най-подходящи формировки са стъблен Гюйо, Мозер, асма и др. Сортът е чувствителен към болести и неприятели, като на сивото гниене е сравнително устойчив. При преваляване и ниски температури по време на цъфтежа се появяват милерандаж и изресяване. От среднозреещите десертни сортове грозде той е един от сравнително устойчивите на ниски зимни температури, но е чувствителен към засушаване. За него са подходящи богатите и свежи почви в топлите райони.

Велика - най-раннозреещият и едроплоден десертен сорт грозде в света

Сортът Велика е създаден чрез инбридинг. Като изходен материал е използван хибрид, получен чрез кръстосване на сортовете Болгар и Алфонс Лавале през 1987 г. в опитното лозе на Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик" край Русе (тел. 082/820 802). По срок на узряване на гроздето (24 август) се отнася към ранозреещите сортове грозде. Вегетационният период е 132 дни.

Лозите са силно растящи. За предпочитане е стъблената формировка повдигнат Гюйо на 50-60 см и резитба с две плодни пръчки с по 12-14 очи и 4-5 чепа по на 2 очи. Лозите са силно растящи и се отличават с голяма родовитост (добива от декар е средно около 3500 кг).

Гроздът е голям (18/13 см), със средно тегло 595 г, коничен до цилиндричноконичен, рехав. Зърната са много едри, дълги, със средно тегло 13 г. Кожицата е средно дебела, крехка, тъмночервена до тъмновиолетова. Месото е хрупкаво, с неутрален, хармоничен вкус (подобен на сорт Болгар). Значителна част от нормално развитите зърна на сорта Велика са безсеменни. Сокът е безцветен. При пълно узряване на гроздето захарите са 17%, а титруеми киселини - 5.04 г/л.

Гроздовете на сорт Велика имат много привлекателен външен вид. По едрина на зърното сорт Велика превъзхожда всички новосъздадени десертни сортове лози. Гроздето не се напуква и има добра транспортабилност. Запазва се сравнително добре върху лозите след узряване и при съхранение при хладилни условия.

Сортът Велика може да се отглежда и на полупланински места с южно изложение и надморска височина до 400-500 м. Сортът Велика не притежава устойчивост на ниски зимни температури и болести.

Флайм сидлес - грозде за производство на стафиди

Сортът Флайм сидлес е създаден в Опитната станция в Дейвис - Калифорния (САЩ). Размножен е в Калифорния и Италия. В България е внесен през 1984 г. и е засаден на малки площи в района на Пловдив, Бургас, Стара Загора и др.

Листът е средно голям до голям, петделен, плътен, кожест, нагънат между главните нерви. Опашният вряз е отворен, лировиден. Дръжката на листа е средно дълга, бледовинено оцветена.

Гроздът е много голям, разклонен, полусбит до рехав. Дръжката му е дълга, дебела, жилава. Средната маса на един грозд е 370 г, като отделни гроздове достигат до 850 г.

Зърното е средно едро, овално до сферично, понякога слабо сплеснато на върха. Кожицата е средно Дебела, крехка, червена до тъмночервено-виолетова.

Консистенцията е месеста. Вкусът е хармоничен, неутрален. Зърното е без семена или със слабо развити семена. Откъсва се заедно с дръжчицата. Средната маса на едно зърно е 2-3 г.

Сортът Флайм сидлес се отнася към групата на ранните сортове грозде. Гроздето му узрява около средата на август.

Лозите са силно растящи, с добра родовитост. При стъблена формировка изисква смесена резитба на чепове с по 2 очи и плодни пръчки с по 10-12 очи. Средният добив от лоза е 6-7 кг, а от декар - 1800-2000 кг. Подходящ е за асмовидно отглеждане. Сортът не е склонен към изресяване и милерандаж. Не е устойчив на ниски зимни температури, на мана и на оидиум. Гроздето му е практически устойчиво на сиво гниене. Има добър афинитет с подложките. Развива се най-добре върху богати и плодородни почви. Изисква напояване.

По механичен състав на гроздето Флайм сидлес е типичен безсеменен десертен сорт. Процентът на зърната в грозда е голям. Кожиците съставляват малка част от масата на зърната. Съдържанието на захари в гроздето при физиологична зрелост е от 16 до 18%, а титруемите киселини са 6-6,5 г/л. Гроздето е с много добра транспортабилност и запазва дълго време външния си вид. То е предназначено основно за производство на стафиди и по-малко за консумация в прясно състояние поради по-дребните му зърна. Получените стафиди имат добри вкусови качества.

Флайм сидлес може да се отглежда при надморска височина до 600-700 м.

Болгар - едроплоден десертен сорт грозде

Сортът Болгар (известен още като Алепо, Афуз Али, Датие де Бейрут, Карабурну, Реджина, Розаки, Розакия, Розети и др) произхожда от Близкия изток - Мала Азия, по всяка вероятност от района на Бейрут. Смята се, че в България е пренесен по време на турското иго в района на Русе, откъдето след 1926 г. е разпространен бързо в цялата страна. През 1968 г. площта му достига около 500 000 декара, след което рязко намалява. Разпространен е в почти всички лозарски страни - Италия, Турция, Гърция, Сърбия, Испания и др.

Листът е средно голям, петделен, дълбоко нарязан, почти гладък, гол, лъскав. Дръжката на листа е средно дълга, на места слабо розово оцветена.

Гроздът е голям до много голям, коничен, често крилат с едно или две крила, полусбит, слабо рехав. Дръжката му е средно дълга до дълга, средно дебела, жилава, здрава. Средната маса на един грозд е от 300 до 500 г.

Зърното е много едро, продълговато до цилиндрично, понякога пашкуловидно или яйцевидно. Кожицата е дебела, здрава, но не е жилава, жълто-зелена до кехлибарена, покрита с обилен восъчен налеп. Консистенцията е месесто-сочна. Вкусът е хармоничен, неутрален. В едно зърно има по 1 до 2 семена, които лесно се отделят от месестата част. При прерязване на зърното около семената се образуват кухини. Средната маса на едно зърно е 6-8 г.

Сортът Болгар се отнася към групата на среднозреещите сортове грозде. Гроздето му узрява около средата на септември.

Лозите са силно растящи, с добра родовитост. При всички формировки на отглеждане изисква резитба със смесени плодни звена - чепове с по 2 очи и плодни пръчки с по 10-14 очи. При стъблен Гюйо средният добив от лоза е 6-8 кг, а от декар - 1500-2000 кг. Подходящ е за асмовидно отглеждане. При формировка Гюйо е получен рекорден добив грозде от декар - 5- 6 тона, а при формировка Пергола Тендоне - 6-8 тона.

При неблагоприятни метеорологични условия се наблюдават изресяване и милерандаж. Лозите са чувствителни на мана и оидиум и слабо устойчиви на ниски зимни температури. Сортът Болгар има добър афинитет с подложките Рупестрис дю Ло и Берландиери X Рипария SO4. Качествено грозде обаче се получава, когато е присаден на Рупестрис дю Ло. При варовити почви трябва да се отглежда върху подложката Шасла X Берландиери 41Б. Като едроплоден десертен сорт грозде за него са подходящи богати, дълбоки, свежи, хумусно - карбонатни почви на льосова основа или канелени горски почви. Изисква напояване.

Болгар е типичен десертен сорт грозде. Броят на зърната в грозда е голям, а кожиците и семената заемат малка част от масата на зърното. Гроздето е с много висока транспортабилност и съхраняемост. Съдържанието на захари в гроздето във физиологична зрелост е от 15,0 до 19%, а на титруеми киселини от 5 до 7 г/л.

Болгар е един от най-ценните десертни среднозреещи сортове грозде в света. За поддържането на тези негови качества е необходимо да се води ежегодно строг клоново-санитарен отбор, поради това че при него съществуват вариации с ниски стопански качества - с овални зелени зърна, изресили и др.

Сортът Болгар може да се отглежда успешно в по-топлите райони на страната при надморска височина до 350-400 м.

Супер ран Болгар спада към групата на много ранните сортове грозде

Супер ран Болгар е получен от кръстосването на сортовете Италия и Янтър. Утвърден е през 1974 г. Разпространен е на по-големи площи главно в района на Пловдив и Плевен, както и в други региони на страната.

Листът е средно голям, петделен, дълбоко нарязан, лъскав, гол. Опашният вряз е широко отворен. Главните нерви са голи, към средата са слабо прегънати надолу, подобно на сорта Болгар (характерно). Дръжката на листа е средно дълга, виненочервена, на ивици.

Гроздът е средно голям, коничен, понякога крилат с едно крило, полусбит до рехав. Първите му разклонения са голи, без зърна. Дръжката му е дълга, в основата вдървесинена, жилава. Всеки грозд е с изравнени по големина зърна. Средната маса на един грозд е от 250 до 300 г.

Зърното е едро до много едро, продълговато, слабо заострено двустранно към върха и към основата. Кожицата му е средно дебела, жилава, жълто-зелена до кехлибарена. Консистенцията му е месеста, сочна. При пълна зрелост вкусът му е неутрален, приятно хармоничен. При недостатъчна зрелост е тревист, леко тръпчив. В едно зърно има по 1-2 семена. Средната маса на едно зърно е 4-5 г.

Сортът Супер ран Болгар спада към групата на много ранните сортове. Гроздето му узрява през първото десетдневие на август.

Лозите са силно растящи, с добра родовитост. Плододава добре и от чеповете. При поливни условия най-подходяща за него е формировката стъблен Гюйо с 2 плодни пръчки с по 10-12 очи и 4 чепа с по 2 очи. Средният добив от лоза е 6-7 кг, а от декар - около 1 500 кг. Подходящ е и за асмовидно отглеждане.

Супер ран Болгар не е склонен към милерандаж, но при неблагоприятни години се наблюдава изресяване. Чувствителен е на мана и оидиум. Гроздето му е практически устойчиво на сиво гниене. След узряване то се запазва дълго време върху лозите свежо, без да завяхва. Този сорт грозде е по-студоустойчив от сортовете Кардинал и Болгар, но се поврежда значително при ниски зимни температури и няма добра възстановителна способност. Най-високи добиви и качествено грозде се получават, когато се отглежда върху подложката Берландиери X Рипария SO4 на плодородни и топли почви и при напояване.

По механичен състав на гроздето Супер ран Болгар е типичен десертен сорт. Има нисък процент на чепките, кожиците и семената. При физиологична зрелост съдържанието на захари в гроздето е 15-16%, а на титруеми киселини - 5-6 г/л. Гроздето има много добра транспортабилност.

Сорта Суперран Болгар може да се отглежда успешно и в райони с надморска височина до 800 м.

Прима

Зърната са черни с много равномерно обагряне.
Брането е бързо, с малко дообработка.
Ранно узрява, седмица преди Кардинала.

Мускат - бял сорт грозде

Гроздът е много малък, цилиндричен, полусбит. Средното му тегло е от 61 до 105 г в зависимост от микрорайоните и натоварването. Зърното е малко, сферично, сочно, с приятен вкус и силен характерен мускатов аромат. Кожицата е дебела, крехка, зеленикаво-жълта, просветлива откъм слънцето, с ръждиви петна. Мускат Отонел е средно до сравнително ранозреещ сорт. Бере се обикновено през първата половина на септември, но често и в края на август. Има задоволителна устойчивост на ниски зимни температури. 

От гроздето му се получават оригинални висококачествени бели мискетови вина.

Мерло

Мерло е френски сорт, подходящ за висококачествени червени вина. Гроздовете са средно големи, крилати, полусбити. Зърната са средно едри, с жилава тъмносиня ципа. Сортът Мерло узрява малко преди сорта Памид.

Мерло има добра родовитост и средна устойчивост на студ и сиво гниене. Подходяща за него е резитбата Гюйо на една или две плодни пръчки. Подходящ е и за стъблено отглеждане и тогава се реже на чепове и стрелки. Мерло е изключително винен сорт. Има висока захарност и съдържа достатъчно киселини. В съчетание със сорта Каберне Совиньон от него във Франция се добива прочутото вино Бордо.

Тракийска слава 

Тракийска слава е червен винен сорт грозде, получен чрез кръстосване на сортовете Памид и Мавруд. Средно зреещ сорт. Устойчив на сиво гниене и на ниски зимни температури. Лозите са силно растящи с добра родовитост. Гроздът е средно голям, цилиндричноконичен с едно или две крила. Зърната са средни, овални, покрити със синьочерна, напрашена, крехка кожица. Съдържа 23 % захари и 6.85 г./л. киселини. Сортовите вина се отличават са с високо алкохолно съдържание, киселинност, добре оцветени, плътни, меки с приятен аромат.

Мавруд

Сортът Мавруд е стар местен сорт. Разпространен е локално, предимно в районите на Асеновград, Пловдив и Първомай. Райониран е в Южнобългарския лозарски район. Заема незначителен дял от площта на червените винени лозя.

Лист - голям, овален надлъжно, силно нарязан, 5-делен, мъхнат. Петурата е огъната нагоре неопределено, с мрежесто набръчкана повърхност. Очертанието на средната лапа образува остър ъгъл. Горните врязове са дълбоки, рядко средни, затворени, с яйцевиден отвор и със заострено дъно, понякога отворени, лировидни. Долните врязове са плитки, отворени, с лировиден отвор или с почти успоредни страни и със закръглено дъно. Опашният вряз е отворен, дълбок, широк, с плоско закръглено дъно или почти тесен, със закръглено дъно. Зъбите са големи, триъгълни, с тясна основа. Нерватурата в основата отгоре и отдолу е виненочервена. Дръжката е дълга, светлозелена, слабо мъхнато-четинеста. Есенното оцветяване на листа е червено.

Цвят - двуполов.

Грозд - голям, коничен, полусбит. Дръжката е средно дълга, средно дебела, вдървесинена цялата, жилава. Чепката е полувдървесинена.

Зърно - дребно, сферично, синьо-червено, с изобилен восъчен налеп. Кожицата е дебела, жилава. Месестата част е сочна, с хармоничен вкус. Дръжчицата е средно дълга, тънка, с малко конусовидно ложе и с къса четчица.

Мавруд е много късен винен сорт. Гроздето узрява през първата половина на октомври. Лозите имат силен растеж, добра родовитост и среден добив. Сравнително устойчив е на гниене. Гроздето се използва за получаване на висококачествени червени трапезни и десертни вина, които развиват качествата си при стареене.

Рубин - български винен сорт грозде

Сортът Рубин е създаден в Института по лозарство и винарство в Плевен чрез кръстосване на сортовете Небиоло х Сира.

Лист - среден, овален надлъжно, средно до силно нарязан, 5-делен, гол. Петурата е огъната нагоре блюдовидно, с гладка повърхност. Очертанието на средната лапа образува тъп ъгъл. Горните врязове са средно дълбоки или дълбоки, затворени, с яйцевиден отвор и заострено дъно, понякога отворени, с успоредни страни и остро дъно. Опашният вряз е отворен, стреловиден, много широк. Зъбите са малки, триъгълни, с тясна основа. Нерватурата до първото разклонение отгоре и отдолу е виненочервена. Дръжката е къса, гола, виненочервена. Есенното оцветяване на листа е червено.

Цвят - двуполов.

Грозд - среден, коничен, полусбит до сбит. Дръжката е средно дълга, дебела, вдървесинена в основата, жилава.

Зърно - дребно, сферично, синьо-черно, с изобилен восъчен налеп. Кожицата е тънка, жилава. Месестата част е сочна, с хармоничен вкус. Дръжчицата е средно дълга, тънка, с малко конусовидно ложе.

Рубин е среднозреещ винен сорт. Гроздето узрява през първата половина на септември. Натрупва интензивно захари до 23-25%, а когато зърната стафидират - до 28-30%. Има силен растеж, добра родовитост и среден добив. Издръжлив е на напукване и гниене. От гроздето се получават висококачествени десертни и трапезни вина.